Човешко

От утре ще съм повече човек.
Днес за последно ще си бъда сянка.
Ще бъда просто бегъл силует,
преминал тихо нейде по стената.

Ти няма да ме видиш. Не и днес.
Защото днес все още съм различен.
Но утре ще е друго. Ще съм без
илюзии, че мога да обичам.

Една жена

Тя чупи с думи сивото ми ежедневие,
а облаците й са снежни преспи.
До днес не е заспивала в ръцете ми.
И аз съм влюбен в нея. Не е лесно.

Очите ми са изранени от сънуване
на тъмните й ириси и на косите й.
Ако я имам, ще осъмвам буден.
А няма начин още да я имам.

Но някой ден (каква фантазия!)
Тя може да се спъне в обичта ми.
Тя може да поиска да я пазя.
Тя може да поиска да остане.

Сега ми е оставила следите си
по думите, които препрочитам.
Откъсвам й светулки от звездите
и я целувам. Само във мечтите си.

Отпечатъци

Отдавна изпочупих всички рамки.
А снимките се бяха отпечатали
по бялата прецизност на стената
и толкова натрапчиво те преповтаряха.

Очите ме боляха от безсилие
и аз вкопах света си във къртичина.
Небето беше черно, вместо синьо.
И корени вместо лъчи надничаха.

Забравях те, забравях те, забравях те.
Със ярост, с гняв, с омраза и със обич.
Разпръснах погледите си по всички гари.
Събирай ги сега. Ама не можеш!

Останаха единствено очите ти
да гледат как тъгувам върху себе си.
И всичко е така безсмислено.
Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.

От камък

От ударите ми израстна броня
и окова това размекнато сърце.
А спомените хвърлих в огъня
и сам избрах да бъда без лице.

В скалите си направих дом,
за да не може никой да го стигне.
Валеше в мен, валеше из ведро
и вените изопнато изстиваха.

Сега съм друг, сега се вкамених.
Не мога да обичам и не искам.
Ала понякога две пясъчни сълзи
се спускат по лицето като сипеи.

Една китара с остър режещ глас
отчита нощем пулса, който нямам.
Изгубих и последния си бас
с една жена, наречена Измама.

Очакване

Удари ме! Без това съм паднал.
Просто ме стъпчи и се изсмей.
Все едно ти е дали ще страдам.
Все едно ми е на мен.

Аз отдавна нищо не усещам.
Ти отдавна ме превърна във това.
Смей ми се сега, красива вещице,
докато ме мачкаш във калта.

Нека да умра. Да те забравя.
Да не помня устните ти върху моите.
После прероден ще се изправя
със очи, загледани във новото.

И ще мога да се влюбя в друга.
Ще обичам повече, отколкото сега.
Хайде вещице, убий ме бързо!
Че зад ъгъла ме чака Тя.

Няма довиждане

Отивай си. Аз мога да не плача.
Не си ми първата такава.
Привикнал съм на кофти мачове.
След тях самичък се изправям.

Цигарите ми идват в повече,
но ти си още по-горчива.
Така че просто се обръщай.
Не ме целувай, а си отивай.

Не стой. Сега съм тъжен призрак.
Очите ми умират със припламване.
Това е. Бяхме. Беше.
Сега си тръгвай. Дозабравяне.