Очакване

Удари ме! Без това съм паднал.
Просто ме стъпчи и се изсмей.
Все едно ти е дали ще страдам.
Все едно ми е на мен.

Аз отдавна нищо не усещам.
Ти отдавна ме превърна във това.
Смей ми се сега, красива вещице,
докато ме мачкаш във калта.

Нека да умра. Да те забравя.
Да не помня устните ти върху моите.
После прероден ще се изправя
със очи, загледани във новото.

И ще мога да се влюбя в друга.
Ще обичам повече, отколкото сега.
Хайде вещице, убий ме бързо!
Че зад ъгъла ме чака Тя.

Няма довиждане

Отивай си. Аз мога да не плача.
Не си ми първата такава.
Привикнал съм на кофти мачове.
След тях самичък се изправям.

Цигарите ми идват в повече,
но ти си още по-горчива.
Така че просто се обръщай.
Не ме целувай, а си отивай.

Не стой. Сега съм тъжен призрак.
Очите ми умират със припламване.
Това е. Бяхме. Беше.
Сега си тръгвай. Дозабравяне.