петък, 29 май 2009 г.

Няма довиждане

Отивай си. Аз мога да не плача.
Не си ми първата такава.
Привикнал съм на кофти мачове.
След тях самичък се изправям.

Цигарите ми идват в повече,
но ти си още по-горчива.
Така че просто се обръщай.
Не ме целувай, а си отивай.

Не стой. Сега съм тъжен призрак.
Очите ми умират със припламване.
Това е. Бяхме. Беше.
Сега си тръгвай. Дозабравяне.

4 коментара: