Удари ме! Без това съм паднал.
Просто ме стъпчи и се изсмей.
Все едно ти е дали ще страдам.
Все едно ми е на мен.
Аз отдавна нищо не усещам.
Ти отдавна ме превърна във това.
Смей ми се сега, красива вещице,
докато ме мачкаш във калта.
Нека да умра. Да те забравя.
Да не помня устните ти върху моите.
После прероден ще се изправя
със очи, загледани във новото.
И ще мога да се влюбя в друга.
Ще обичам повече, отколкото сега.
Хайде вещице, убий ме бързо!
Че зад ъгъла ме чака Тя.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Не съм красива... знам... не съм и вещица...
ОтговорИзтриванещом искаш- тръгвам... ала ти не ме разбра...
не мога в клетка да живея... аз съм птица...
И имам нужда от небесния простор за да летя...
Поздравления за чудесния стих!:)))
Лети. Живей си свободата.
ОтговорИзтриванеЕто небе, а с него и крила.
Обаче не забравяй, че цената
на този полет се нарича самота.