събота, 6 юни 2009 г.

Отпечатъци

Отдавна изпочупих всички рамки.
А снимките се бяха отпечатали
по бялата прецизност на стената
и толкова натрапчиво те преповтаряха.

Очите ме боляха от безсилие
и аз вкопах света си във къртичина.
Небето беше черно, вместо синьо.
И корени вместо лъчи надничаха.

Забравях те, забравях те, забравях те.
Със ярост, с гняв, с омраза и със обич.
Разпръснах погледите си по всички гари.
Събирай ги сега. Ама не можеш!

Останаха единствено очите ти
да гледат как тъгувам върху себе си.
И всичко е така безсмислено.
Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.

3 коментара:

  1. Опитваш се, ала не можеш ме забрави,
    попила съм в кръвта ти и в ума.
    и няма начин, няма изличаване...
    със теб ще съм дори и след смъртта...

    Поздрав за стиха! Невероятен е!:)

    ОтговорИзтриване
  2. И ТИ ЛИ ?
    Целуна ли те Мрака неотдавна?
    И впръска ли отровата си в теб?
    Изяде светлината ти...но гладен
    зароби те в зандан злочест?
    Знай - Обичта му е свирепа, хапе
    парчета къса...И занапред
    с майсторството в болка да живееш
    но да твориш...си прокълнат...

    Стиховете ти са силни...дано носят утеха...

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за поезията в коментарите, момичета!

    ОтговорИзтриване