понеделник, 29 юни 2009 г.

Една жена

Тя чупи с думи сивото ми ежедневие,
а облаците й са снежни преспи.
До днес не е заспивала в ръцете ми.
И аз съм влюбен в нея. Не е лесно.

Очите ми са изранени от сънуване
на тъмните й ириси и на косите й.
Ако я имам, ще осъмвам буден.
А няма начин още да я имам.

Но някой ден (каква фантазия!)
Тя може да се спъне в обичта ми.
Тя може да поиска да я пазя.
Тя може да поиска да остане.

Сега ми е оставила следите си
по думите, които препрочитам.
Откъсвам й светулки от звездите
и я целувам. Само във мечтите си.

4 коментара:

  1. Стихът ти е чудесен...
    Мечтай... един ден мечтите ти ще се сбъднат!

    ОтговорИзтриване
  2. Стих, пълен с любов...Дано тя поиска да остане!

    ОтговорИзтриване
  3. Не, не е лесно, ти го знаеш
    но лесното не търсим в Любовта...
    Магията, която те омая
    заражда се...в твоята душа
    Коси...очи...целувки сладки,
    мечтания за нежен грях -
    това пази в обичта натрупана...
    Така ще може да остане...Тя

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря, момичета, вниманието ви ме трогва!

    ОтговорИзтриване