Тя чупи с думи сивото ми ежедневие,
а облаците й са снежни преспи.
До днес не е заспивала в ръцете ми.
И аз съм влюбен в нея. Не е лесно.
Очите ми са изранени от сънуване
на тъмните й ириси и на косите й.
Ако я имам, ще осъмвам буден.
А няма начин още да я имам.
Но някой ден (каква фантазия!)
Тя може да се спъне в обичта ми.
Тя може да поиска да я пазя.
Тя може да поиска да остане.
Сега ми е оставила следите си
по думите, които препрочитам.
Откъсвам й светулки от звездите
и я целувам. Само във мечтите си.
понеделник, 29 юни 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Стихът ти е чудесен...
ОтговорИзтриванеМечтай... един ден мечтите ти ще се сбъднат!
Стих, пълен с любов...Дано тя поиска да остане!
ОтговорИзтриванеНе, не е лесно, ти го знаеш
ОтговорИзтриванено лесното не търсим в Любовта...
Магията, която те омая
заражда се...в твоята душа
Коси...очи...целувки сладки,
мечтания за нежен грях -
това пази в обичта натрупана...
Така ще може да остане...Тя
Благодаря, момичета, вниманието ви ме трогва!
ОтговорИзтриване