От утре ще съм повече човек.
Днес за последно ще си бъда сянка.
Ще бъда просто бегъл силует,
преминал тихо нейде по стената.
Ти няма да ме видиш. Не и днес.
Защото днес все още съм различен.
Но утре ще е друго. Ще съм без
илюзии, че мога да обичам.
понеделник, 6 юли 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Тъжно.Не се предавай.Онази приказка, че когато Бог отнеме нещо от твоята хватка, той не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро е вярна, само дай възможност на нещата да се случват и си разреши да не болиш така силно...
ОтговорИзтриванеПоздрав!
Ти си човек! Ти си реален, цветен
ОтговорИзтриванеизпълнен с болка, с желания, с мечти...
Илюзиите дръж! И сенките пази си!
Щом веднъж си обичал...вечно можеш!
Човек не може да живее без да обича!
ОтговорИзтриванеЩе ти мине еквилибристе и то много скоро. Като откриеш "другата", а тя непременно ще дойде - ще се промениш, ти си млад...
Но въпреки всичко спомена остава, не можеш да го изтриеш като с гума, но той ще ти помага да станеш по-силен.
Бъди здрав!